Странната история на учен, който работи по ДНК изследвания, които ще разкрият убийството ѝ
През 1985 година академик биохимик е убит в дома си в Южна Калифорния. Това е ужасяващо закононарушение, за което 14 години не е повдигнато обвиняване.
Това е по този начин, до момента в който проучването, което жертвата е донесла на работодателя си тъкмо преди гибелта си, не показва килъра.
„ Без напредъка на ДНК това ликвидиране можеше да остане неразкрито. Дълго време се чакаше правдивост “, оповестява The Gardian за думите на прокурора Валери Съмърс.
Д-р Хелена Грийнууд е академик от английски генезис, който се реалокира в Съединените щати със брачна половинка си през 1977 година Завършила е университета в Шефилд, пази докторат по биохимия в Лондонския университет и стартира работа в изследователските лаборатории на Syva, компания за здравна диагностика, до момента в който двойката се открива в новия си дом в Атертън, Калифорния.
През 1984 година домът им става обект на посягане от страна на Дейвид Фредиани - принудител, който работи като финансов анализатор и в същото време прави обири с щурм в богатите квартали . Фредиани нахлува в дома на Грийнууд, до момента в който тя е сама, и я държи под прицел няколко часа, през които я насилва полово, преди да избяга от мястото на закононарушението. Грийнууд оповестява за нападението в полицията и са взети съдебномедицински проби, само че следствието, водено от сержант Стивън Чапут, не съумява да откри обвинен.
In 1985, A DNA Scientist Picked Up The Research That Would Solve Her Murder
— IFLScience (@IFLScience)
ДНК „ отпадък “
След нападението Гринууд е потърсена от Gen-Probe, биотехнологична компания, основана в Сан Диего. Това е дребен стартъп, който обаче е водещ в революционното проучване на ролята на ДНК. Работеха по нов метод за диагностициране на инфекциозни болести, който използваше ДНК вместо обичайните култури, и Грийнууд беше част от екипа, който щеше да направи сходни пробиви в света.
По това време в лабораториите на университета в Лестър, където генетикът Алекс Джефрийс изследваше по какъв начин „ боклучавата “ ДНК може да бъде употребена за идентифициране на генетичния материал на хората, се развиваше извънредно значимо събитие.
„ Използвайки същите съществени техники, които Елена помагаше да се употребяват в региона на здравната диагностика, Джефрис беше разкрил метод да записва заекването като рентгенова фотография, която приличаше на баркод от супермаркет “ , изяснява Саманта Уайнбърг в книгата си „ Посочване от гроба “: Истинска история за ликвидиране и ДНК “. „ Той вярваше, че всеки „ баркод “ може да е друг за всеки човек. “
„ Джефрис подава поръчка за патент за „ ДНК пръстови отпечатъци “ и през март 1985 година разгласява публикация в Nature, в която в детайли разказва резултатите от проучванията си. В Сан Диего Хелена я прочете и влезе на срещата на шефовете на Gen-Probe, размахвайки списанието: „ Това проучване на ДНК отпечатъци ще бъде нещо огромно “, споделя тя. „ Мисля, че би трябвало да се занимаваме с това. “
Пръстови отпечатъци на мястото на случая
По това време Чапут е попаднал на диря - Давид Фредиани, който е бил хванат за непочтено държание и е бил разследван за няколко обири с щурм . Разследването поискало пръстови отпечатъци и се оказало, че те съответстват с един от тези, открити в дома на Грийнууд.
Технологията за дефинитивно идентифициране на ДНК на обещано лице към момента не съществувала, само че имайки задоволително учредения, било извършено авансово чуване и макар че Грийнууд не разпознала нападателя си, датата на правосъдния развой била избрана за септември. Въпреки жестокия темперамент на закононарушенията, в които е упрекнат, Фредиани е пуснат под гаранция.
Грийнууд по този начин и не стигна до правосъдния развой. Малко преди 36-ия ѝ рожден ден на 22 август 1985 година тялото ѝ е открито в градината на къщата в Дел Мар, в която се е преместила със брачна половинка си. Взети са безчет съдебномедицински проби, само че те не откриват нищо, което да свърже закононарушението с най-очевидния обвинен: Дейвид Фредиани.
ДНК пръстови отпечатъци
Поради неналичието на доказателства, които да го свържат с убийството, Фредиани е наказан единствено на шест години затвор и е освободен след излежаването на три години - само че всичко се трансформира през 1999 година, когато убийството на Грийнууд е обновено дружно с 300 други неразкрити случая.
Целта на плана, управителен от детектива от отдел „ Убийства “ в окръг Сан Диего Лора Хейлиг, е да се ревизира дали напредъкът в науката за ДНК, която Грийнууд е разпространявал приживе, може да хвърли нова светлина върху остарели закононарушения.
През 1985 година ДНК отпечатъците на Алек Джефри стартират да се употребяват за първи път в съдилищата, в началото за споразумяване на имиграционни каузи, а по-късно и в региона на правосъдната медицина. То спомага за обвиняването на Колин Пичфорк като палач на двама младежи и за идентифицирането на остарели скелетни остатъци, които евентуално са на Йозеф Менгеле, нацистки доктор в Аушвиц.
Същата техника е употребена за обработката на значима част от доказателството, получено от ноктите на Грийнууд, в които е открит задоволително генетичен материал, с цел да бъде проучен. Със сигурност ДНК дактилоскопията, за която тя толкоз се вълнувала, сервирала на Фредиани на блюдото 14 години след убийството.
Според „ Сан Диего Юниън Трибюн “ правосъден доктор свидетелства, че има възможност едно към 2,3 квадрилиона, че някой различен, а не Фредиани, е оставил генетичния материал, открит под ноктите на Грийнууд, и той бързо е наказан за ликвидиране първа степен.
„ През всичките тези години Хелена уточни от гроба си своя палач “, споделя колежката на Грийнууд, Гизела Кестнер, „ тъй като доказателството беше под ноктите ѝ “.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Това е по този начин, до момента в който проучването, което жертвата е донесла на работодателя си тъкмо преди гибелта си, не показва килъра.
„ Без напредъка на ДНК това ликвидиране можеше да остане неразкрито. Дълго време се чакаше правдивост “, оповестява The Gardian за думите на прокурора Валери Съмърс.
Д-р Хелена Грийнууд е академик от английски генезис, който се реалокира в Съединените щати със брачна половинка си през 1977 година Завършила е университета в Шефилд, пази докторат по биохимия в Лондонския университет и стартира работа в изследователските лаборатории на Syva, компания за здравна диагностика, до момента в който двойката се открива в новия си дом в Атертън, Калифорния.
През 1984 година домът им става обект на посягане от страна на Дейвид Фредиани - принудител, който работи като финансов анализатор и в същото време прави обири с щурм в богатите квартали . Фредиани нахлува в дома на Грийнууд, до момента в който тя е сама, и я държи под прицел няколко часа, през които я насилва полово, преди да избяга от мястото на закононарушението. Грийнууд оповестява за нападението в полицията и са взети съдебномедицински проби, само че следствието, водено от сержант Стивън Чапут, не съумява да откри обвинен.
In 1985, A DNA Scientist Picked Up The Research That Would Solve Her Murder
— IFLScience (@IFLScience)
ДНК „ отпадък “
След нападението Гринууд е потърсена от Gen-Probe, биотехнологична компания, основана в Сан Диего. Това е дребен стартъп, който обаче е водещ в революционното проучване на ролята на ДНК. Работеха по нов метод за диагностициране на инфекциозни болести, който използваше ДНК вместо обичайните култури, и Грийнууд беше част от екипа, който щеше да направи сходни пробиви в света.
По това време в лабораториите на университета в Лестър, където генетикът Алекс Джефрийс изследваше по какъв начин „ боклучавата “ ДНК може да бъде употребена за идентифициране на генетичния материал на хората, се развиваше извънредно значимо събитие.
„ Използвайки същите съществени техники, които Елена помагаше да се употребяват в региона на здравната диагностика, Джефрис беше разкрил метод да записва заекването като рентгенова фотография, която приличаше на баркод от супермаркет “ , изяснява Саманта Уайнбърг в книгата си „ Посочване от гроба “: Истинска история за ликвидиране и ДНК “. „ Той вярваше, че всеки „ баркод “ може да е друг за всеки човек. “
„ Джефрис подава поръчка за патент за „ ДНК пръстови отпечатъци “ и през март 1985 година разгласява публикация в Nature, в която в детайли разказва резултатите от проучванията си. В Сан Диего Хелена я прочете и влезе на срещата на шефовете на Gen-Probe, размахвайки списанието: „ Това проучване на ДНК отпечатъци ще бъде нещо огромно “, споделя тя. „ Мисля, че би трябвало да се занимаваме с това. “
Пръстови отпечатъци на мястото на случая
По това време Чапут е попаднал на диря - Давид Фредиани, който е бил хванат за непочтено държание и е бил разследван за няколко обири с щурм . Разследването поискало пръстови отпечатъци и се оказало, че те съответстват с един от тези, открити в дома на Грийнууд.
Технологията за дефинитивно идентифициране на ДНК на обещано лице към момента не съществувала, само че имайки задоволително учредения, било извършено авансово чуване и макар че Грийнууд не разпознала нападателя си, датата на правосъдния развой била избрана за септември. Въпреки жестокия темперамент на закононарушенията, в които е упрекнат, Фредиани е пуснат под гаранция.
Грийнууд по този начин и не стигна до правосъдния развой. Малко преди 36-ия ѝ рожден ден на 22 август 1985 година тялото ѝ е открито в градината на къщата в Дел Мар, в която се е преместила със брачна половинка си. Взети са безчет съдебномедицински проби, само че те не откриват нищо, което да свърже закононарушението с най-очевидния обвинен: Дейвид Фредиани.
ДНК пръстови отпечатъци
Поради неналичието на доказателства, които да го свържат с убийството, Фредиани е наказан единствено на шест години затвор и е освободен след излежаването на три години - само че всичко се трансформира през 1999 година, когато убийството на Грийнууд е обновено дружно с 300 други неразкрити случая.
Целта на плана, управителен от детектива от отдел „ Убийства “ в окръг Сан Диего Лора Хейлиг, е да се ревизира дали напредъкът в науката за ДНК, която Грийнууд е разпространявал приживе, може да хвърли нова светлина върху остарели закононарушения.
През 1985 година ДНК отпечатъците на Алек Джефри стартират да се употребяват за първи път в съдилищата, в началото за споразумяване на имиграционни каузи, а по-късно и в региона на правосъдната медицина. То спомага за обвиняването на Колин Пичфорк като палач на двама младежи и за идентифицирането на остарели скелетни остатъци, които евентуално са на Йозеф Менгеле, нацистки доктор в Аушвиц.
Същата техника е употребена за обработката на значима част от доказателството, получено от ноктите на Грийнууд, в които е открит задоволително генетичен материал, с цел да бъде проучен. Със сигурност ДНК дактилоскопията, за която тя толкоз се вълнувала, сервирала на Фредиани на блюдото 14 години след убийството.
Според „ Сан Диего Юниън Трибюн “ правосъден доктор свидетелства, че има възможност едно към 2,3 квадрилиона, че някой различен, а не Фредиани, е оставил генетичния материал, открит под ноктите на Грийнууд, и той бързо е наказан за ликвидиране първа степен.
„ През всичките тези години Хелена уточни от гроба си своя палач “, споделя колежката на Грийнууд, Гизела Кестнер, „ тъй като доказателството беше под ноктите ѝ “.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ